Израснах с офицера от българската армия Георги Чеков. Син на съратника на Гоце Делчев – Кузо Чеков. Чичо ми Жорж е първият български командир, който влиза в Скопие през 1941 година, без нито един изстрел. Той и неговите войници са посрещани с хляб и сол от местното население. За посрещачите, те са освободители. Скопяни пеят и хвърлят цветя пред българската армия.
Преди 1941 година и след тази дата се случват неща, които узурпаторите на централата на ВМРО в София знаят, но крият. В трите парчета на Македония се вършат престъпления чиято цел е да се смачка и изтреби българщината. На първо време в пиринския край, българи избиват българи. Границата дели понякога едно семейство на две. Всичко се знае. Българи са избивани и в Егейска Македония. Избивани са по бреговете на Вардар. Изминало е достатъчно време за да бъде забравено насилието в Югозападна България? Убийствата не се забравят. „Горяните“ са оставили, вдовици, синове, дъщери, приятели. Трябва ли да повтарям срамната одисея на костите на Гоце Делчев? Съдбата на стотиците сираци – бегълци от Егейска Македония, препратени в камиони към Скопие? Между тях е била певицата Любка Рондова. Случилото се в Пирин е ползвано в продължение на 70 години от другата страна на границата от сърбоманите. С нашите камъни по нашите глави!
Защо настоящият министър на отбраната предпочита да се кандидатира за депутат в Плевен, а не от Благоевград? Защо „македонската“ организация ВМРО няма популярност в Пиринския край? Защото нейните членове лъжат и заблуждават, като разпалват вреден и обречен национализъм. „Македонската рана“ им служи само за лични облаги.
По принцип, в диалог като този със съсед, с който не си се срещал реално от толкова години, не може да се изхожда от позицията – аз съм прав, ти си крив!
Миналото е общо наистина, но то не е черно – бяло, нито розово! От София говорят за защита. От Скопие – също. Български гръб срещу македонски. Така не се преговаря. Блокажа позволява само на Каракачанов и Джамбазки да се правят на герои пред българските избиратели. В Скопие за тях не сол, дори и хляб няма да има. Докато са живи. Иначе никой не мрази българите там.
Париж
20/11/2020
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар