В близкото минало преживях тежка хирургическа операция. След като се събудих от упойката научих, че тя е продължила повече от 6 часа. През цялото време на възстановяване, медицинският персонал ме посещаваше всеки два часа и записваше старателно следоперационните показатели. Сестрите бяха толкова внимателни с мен, че ми ставаше неудобно. При всяко тяхно посещение искаха да преценявам болките, които изпитвах по скалата от 1 до десет. Изписаха ме бързо. Три дни след операцията. Първото нещо което направих, беше да купя най-голямата възможно кутия със шоколадови бонбони. Върнах се в болницата и почуках на вратата на дежурните сестри. Изразих им моята благодарност и им поднесох бонбоните. Членовете на медицинският персонал изглеждаха изненадани. Едната от сестрите подхвърли:
– Нямаше нужда господин Чеков. Никой не постъпва като вас! Преди да затворя вратата след мен, казах достатъчно силно, за да ме чуят всички:
– Аз съм българин!
Божидар Чеков
Париж
Зареждане ...
Вашият коментар