НЯМА ДА МУ Е ЛЕСНО НА ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ

Решението да насрочи парламентарни, а след това и президентски избори, Радев едва ли го е взел сам. Отговорността от последствията обаче ще понесе само той. Генералът иска пак да бъде президент още пет години. Това не е изненада, но защо го обяви толкова рано? Ако го беше оповестил в последния момент, примерно 10-15 дни преди изборите той печелеше с явно превъзходство. Бойко Борисов не може да му се качи на малкия пръст! Радев ще го бие на лост, на халки и на 100 метра гладко бягане. Може би и на шах и на белот. Радев обаче избра да се състезава с ГЕРБ на 3000 метра бягане с препятствия. Разстоянието до финала е дълго и рисковете не могат да бъдат изключени. Реално Радев няма конкурент. Въпросът защо тогава избра да се състезава сам със себе си, засега остава без отговор. Опасността от компромати е нулева. Генералът говори английски и разбира руски. Няма вила в Гърция и посети Македония по дънки. Народен човек е и това е факт. Друг е въпросът – какво би донесъл той на България и с какви средства. Досегашният му мандат, освен звучни обвинения към управляващите, не блести с конкретни резултати. Смелостта му го прави популярен. Популярността е средство, но донякъде. Жив пример е неговото излизане при протестиращите с вдигнат юмрук. С този жест Радев се изкачи на върха. Но вече не е там където беше. С обявата за новата си кандидатура, той силно наблегна на „промяната“. Тази която досега не се е случила. За всички е ясно, че системата е блокирана. Радев не може да я промени сам. Тогава с кой? До него е залепена „Вечната Амбър“ на Номенклатурата – Илияна Йотова. В случая, тя представлява кой? БСП, ДАБЧ или македонците с български паспорти? Дежурните политолози не обърнаха внимание на загадъчното присъствие на Йотова, защото цялото им внимание се спря върху преждевременната кандидатура. Повечето от тях я определиха, като хитър политически ход, който имал за цел или да се отърве от опекунството на БСП, или да принуди „Позитано“ да застанат зад него. Някои се опитаха да припомнят вече пожълтелите слухове, за някакъв „Проект – Радев“. Липсва нещо в пъзела.
От Брюксел Елена Йончева, която едва ли някога ще се завърне в родината, сподели възторга си от неговата кандидатура по българските медии. В същото време евродепутатката захапа за пореден път Корнелия Нинова, (жената която й осигури канапето в Страсбург) че бави подкрепата на партията. Таксиметровите шофьори, които слушат ден и нощ политическите изявления, са вид огледало на общественото мнение. Един от тях, който ме возеше към летището, подхвърли: „Като печелиш по 20 хиляди на месец, много лесно е да ги бълваш такива. И аз ако ги взимах тези пари, без да съм бил нощна смяна, и аз можех да ги плямпам като нея…“ Неговите думи определят горе-долу чуваемостта на Йончевите декларации сред народа. В партийните редици обаче те предизвикаха вълнение и Корнелия Нинова изяви поддръжката на БСП за кандидатурата на Радев. Ето как Елена Йончева, с изявленията си, направи мечешка услуга на президента, защото му лепна подкрепата на Столетницата, която върви към бъдещите избори с бримки на чорапогащника си .
От 30 години, българското общество копнее за промяна, но тя не става. ГЕРБ се оказа копие на БКП, което все повече напомня „Партията-държава“. „Договореност“ между левицата и управляващите с подпис и печат, едва ли има. Има класово съзнание за принадлежност към едно социално съсловие с общи интереси. Българската политическа система може спокойно да бъде определена като парламентарен абсолютизъм. Тя няма противовласт нито Сенат, който да я коригира. Докато населението на България се топи, парламентарните разходи растат. Въпреки спада на броя избиратели, числото на народните представители не мърда. Всички 240-те гласуват редовно и сплотени увеличението на възнаграждения и бонуси. Пари в България има – социална справедливост – няма! Как да има, когато никой не желае да промени данъчната система от плоска в прогресивна. Мнозинството депутати и магистрати са придобили движими и недвижими имоти. Открито или скрито, те участват в управителни съвети в енергийния сектор или в комуникациите. Когато някой или друг нестандартен журналист ги разобличи, те отговарят като ощипани вдовици по един и същ начин. „Хотела е на дъщеря им, Плажа на майка ми, а Поршето е на сина ми!“ Нова данъчна система, която да развали родовото имотно спокойствие на депутатите, много трудно ще бъде гласувана. Партийните субсидии също са вид българско изключение. Те се раздават дори и срещу минимален брой гласове. Нещо което позволява на извънпарламентарните партии да се правят на вечни. ЦИК раздава „пакети“ от пари на всички партии и сдружения, изявили желание за участие в изборите. След два месеца, няма да е изненада, ако повече от 100 партии си опитат късмета. В България на изборите се гледа като на томбола. Доктори, адвокати или професори предпочитат „политиката“, вместо катедрите, болниците и канторите. Явно в парламента живота е по-привлекателен. На глава от населението и по отношение на БВП на страната, много е вероятно българските избори да са най-скъпите в света.
Промяната на тази реалност ли цели президента Радев, като се има предвид, че според конституцията, Гешев разполага с повече власт от него? Срещата с протестиращите още не е забравена. От 30 години в България зрее недоволство, което не намира отдушник. Някой все пак трябва да го оглави за да спаси този народ.
Радев трябва да знае обаче, че „Юмрука“ е като пистолета. За да има ефективност, той не се ползва само през работно време!

30/01/2020 София
Божидар Чеков

Comments

comments