Няма по-ненужен и вреден спор от този свързан с македонската идентичност. „Дядо му е българин, а той се прави на „македонец!“ Той не се прави, той е македонец и трябва да бъде уважен като такъв, защото е оцелял. Това е най-важното. Повечето хора останали извън границите на България, тези които са се обявили за българи, са останали без глави на раменете. Едни са пръснати по гръцките острови, начело с остров Трикери, където е издигнат първия концентрационен лагер в Европа, специално за българи. А има и такива, които са хвърлени в морето преди да стигнат до него. Останалите в кралство Сърбия, после Югославия, заминават без билет за връщане на острова „Голни Оток“. Те нямат внуци. За тях песни не се пеят, защото не са паднали в бой, като Миле Попйорданов и Гоце Делчев. Времето е изтрило техните имена. Това са българските съвременни мъченици. Останали са живи само тези, които са се писали „македонци“. Между тях има гъркомани, сърбомани и „антички македонци“. Те са загубени за България и всякакъв спор с тях е излишен. Другите, скътали дълбоко в съзнанието си завета на дедите за „майка България“, те са наши приятели. Премахването на границите, новите средства за общуване и личните контакти, ще ни позволят да се опознаем и съберем.
Тук отварям малка скоба за „дедите“. Има хора, които се гордеят с корените си, други се срамуват от тях. Няма автоматична или задължителна връзка между деди и внуци. Всеки е свободен да държи сметка за произхода си, или не. Създателят на съвременна Франция, Наполеон Бонапарт, е „корсиканец“, а дядо му е от Тоскана. Инженерът (Густав Айфел) построил Айфеловата кула е внук на пруски дезертьор, а дядото на бившият президент Никола Саркози е солунски търговец.
Промените които настъпиха и настъпват на Балканите, в Европа и Света налагат нов поглед към близките до нас народи, тези с които имаме не само обща история, но и съдба. В тази нова ситуация, създадена не от България, а за пореден път от Великите сили, отношенията между българи и македонци напомнят копаенето на тунела под Мон Блан. Или последната негова фаза. Италианци и французи напредваха едни към други, със светлината на газови лампи. До последния момент, те не бяха сигурни дали ще се срещнат или ще се разминат. Волята и упоритостта от двете страни на Алпите надделяха и връзката между двата народа се увенча с успех.
Ето защо, ако срещнете „македонец“, поздравете го и го поканете да сподели с вас чаша вино. Изслушайте го търпеливо. Той също ще ви слуша. Имате много неща да си кажете. Накрая може да излезете роднини. Кой знае?
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар