КАМБАНИТЕ БИЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧУЖБИНА!

Всички ги чуха. В България някои се чудят, други се маят. Има и такива, които се мръщят, но има и такива които потриват ръце. Винаги е било така, когато едни се радват други – злорадстват. Противоречивите чувства и мнения с нищо не пречат на Дунава да тече. Въпреки административните пречки, въпреки недостига на секции и безкрайните часове на чакане, българите от чужбина пуснаха 180 хиляди бюлетина, с което направиха заявка за в бъдеще. Настоящето им участие звъни като камбана и се разпространява по всички краища на света където са се пръснали. С помощта на интернет и фейсбук подобно на пламъка на „Свещения огън“новината се разпространява и никой не може да я спре. Броят на гласовете от чужбина в следващите избори със сигурност ще бъде още по-голям. Техният изборен потенциал е огромен, защото са почти 3 милиона. При положение, че 250-300 хиляди от тях изразят желание за следващо гласуване, отварянето на секции, пращането на урни и превоза на бюлетини става непосилен, дори при най-добро желание. Поради това благодарение на българите от чужбина избирателната каша ще бъде избистрена и опростена, в полза на цялото общество.
С рекордното им участие в парламентарните избори 2021г., много преди тълкуването за кой са гласували, емигрантите показаха ясно, че не приемат пренебрежението с което властта се отнася към тях. От времето на Тоталитарната система, докопалите се до западна Европа и Америка, бяха картотекирани като „невъзвръщенци“, „предатели“, и „изменници“. Родителите им преследвани, заклеймени, понякога – изселвани. След 1989 година соченето с пръст престана, но не изчезна напълно. Появи се някаква недоброжелателност към „тези от чужбина“, която старателно се разпалва, най-вече по време на избори. На първо място се използва „Турската заплаха“. Тя е Ролс Ройса на патриотите от всякакъв калибър. В последно време бе раздухана и „македонската“ такава, на която избирателите отговориха с подчертано безразличие. От друга страна, разочарованието от юпитата, завърнали се от чужбина, още не е преглътната. „Видяхме ги колко ни обичат! Всички които дойдоха ни ограбиха!“- казват българите от страната. В случая те са прави, но само отчасти, защото Милен Велчев, Николай Василев и Симеон, не са представители на българите от чужбина. Това беше една група хора, съставена и използвана с определена цел. Отсъствието на критични медии и Съдебна система, позволиха на юпитата и царския наследник, да злоупотребят с наивността на българите. Всяко зло за добро – казва една позната българска мъдрост. За да се избегнат подобни сценарии с болезнени последици има само един начин – истински избрани от самите емигранти представители. „Те не плащат данъци!“ – се чуват тук-там злонамерени подхвърляния. Когато народа викаше „Искаме си Царя“, подобни намеци – нямаше?! Въпреки това, този въпрос за неплащане на данъци, колкото и да е грозен по форма и без покритие по същество, трябва да бъде обяснен един път за винаги. Данъци се плащат там къде се печелят парите. Българските емигранти плащат данъци общ доход и здравни осигуровки в страните в които работят. Те не зависят, не ползват и не тежат на българската социална система. Пенсиите им също са „тамошни“, а не български. В България българите от чужбина плащат данъци върху движими или недвижими имоти, които притежават, както и ДДС по време на пребиваване в родината. Всички тези въпроси са реглементирани и могат да бъдат лесно намерени в общите европейски правила за свободно движение на хора в Европа без граници и да бъде разбрано веднъж за винаги, защо гражданските права не зависят от данъците! В обезлюдяваща се България, едно ново отношение към сънародниците ни в чужбина е жизненонеобходимо. Взаимното уважение и зачитане, без неприязън и завист е нормалния път за връщане в родината.
Един приятел – висококвалифициран „IT“ специалист от София, ми излага друг аргумент – „Не съм съгласен един шофьор от Испания да избира кой да бъде моя депутат!“ В избирателния закон няма и няма да има нито професионален, нито образователен ценз. Въпреки това забележката на моят приятел заслужава внимание. Ако емигрантите от Испания, Франция, Германия и другаде разполагаха с квоти за техни депутати, те нямаше да разбъркват картите в 24 или 25 избирателен район на София. В чужбина има шофьори и заварчици, има лекари и мед.сестри. Актьори и музиканти. Хора на изкуството и болногледачки. Всички те са честни и работливи хора. За сега, единствени в Европа, българите от чужбина са лишени от парламентарно представителство, резултат на остаряло с времето законодателство. Те имат право да гласуват, но не да бъдат избирани. На кой ще пречи нов избирателен закон даващ еднакви права на всички българи, където и да се намират те? Равнопоставеността между гражданите е условие за обединение. Полубългарски граждани или граждани Втора категория – не може да има. България е там където има българи!

Божидар Чеков

Comments

comments