ВЪЗЕЛА ПРЕД СЛАВИ

Дни преди изборите, „Има такъв народ“ диша във врата на Герб. След като по всичко личи, че партията на бившите управляващи е на пързалката, а нейния неформален лидер е забравен от европейските си колеги, хората на Слави току виж станали първа политическа сила. Какви могат да бъдат процентите за нея след машинното гласуване? 20 – 21- 22%? Дори да достигнат 25%, те не могат да управляват сами. В съседна Гърция, партията на Мицотакис с 39,8% може да управлява, защото получава допълнителен бонус. Останалата втора, лявата Syriza, каквито и социални „Суфлаки“ да обещава, с нейните 31%, още дълго време ще диша праха на десницата. В България няма бонуси. Не само. Пак за разлика от Гърция, Франция, Германия и другаде, в София работи система, която може да бъде сравнена с „Каменотрошочка“на всеки зачатък на партия тип „Нова демокрация“. Вместо по примера на европейските демокрации, които поощряват смяната на управляващата партия с нова, българският избирателен закон насърчава раздробяването на опозицията, което раздробяване работи в служба на статуквото. Каква е по същност „ИТН“? В зародиша е публиката на Слави Трифонов с неговите „Сценаристи“. Тези, които наричат „Чалгаджии“ десетките хиляди хора, които изпадаха във възторг из цялата страна на техните постановки, са от калибъра на тези, за които Висоцки беше „Блатник“. Повече от 20 години Трифонов с ирония и хумор критикува „системата“, както никой друг. Безобразията, които методично извърши Герб и липсата на наказуемост, накараха Слави и неговите хора да се ангажират в политиката. На някои тази инициатива не се хареса и критиките не закъсняха. „Това не са политици!“ се чува редовно. Този упрек в България звучи като комплимент, защото „политик“ вече се счита за крадец. Факта, че хората на „ИТН“ не са ползвали държавни средства и отказват да ползват е по-печеливш от всякакви предизборни обещания. Подобен аргумент „партиите на протеста“ не могат да ползват. Мая Манолова, Татяна Дончева и Христо Иванов далеч не са „семинаристи“, минали през прехода с късче хляб и светена вода. От „ИТН“ не се опитаха да съставят правителство с тях именно поради това. След 11 юли проблемът ще е същия. Ако Слави пак откаже, Герб и БСП ще го обвинят в лекомислие и страх от поемане на отговорност.
Положението обаче е различно в сравнение със ситуацията получила се след предишните избори. Временното правителство се вкючи сравнително успешно в неблагоприятната обстановка и някои негови действия показват, че Румен Радев не е събрал „хора от нож и въже“. Дори се чуват препоръки за продължение на живота на това правителство. В настоящите бурни политически размествания, прави впечатление липсата от страна на президента, на какъвто и да е израз на благодарност или покана за сътрудничество към партията „Мутри вън!“ – име към което той самият има авторски права. Това е знак, че президента не пипа емоционално и съзнава, че времето посветено на „Комисии“ е чиста загуба. Освен това, има ли отговорен човек който би предпочел Мая Манолова на мястото Бойко Рашков? Или на Христо Иванов вместо Кирил Петков? Членовете на Временното правителство са добре подбрани и „подковани“ професионално хора. Това не са Сакскобурготски, Милен Велчев или Николай Василев! Запретнали са ръкави за вършене на работа, която изисква много смелост. „Няма Български Великден“, няма „Българска Коледа“. Пред тях има един препъни камък обаче. И той не е малък. Членовете на временното правителство не могат да отрежат сами пипалата на октопода на корупцията. Те не разполагат с време и действаща Съдебна система. Това е шанса на „Има такъв народ“. Водеща партия в следващия парламент, те могат заедно с реформите в законодателството, да съставят правителство с членове от екипа на Румен Радев. И възелът пред Слави и пред българското общество, да се разхлаби.
Божидар Чеков

Comments

comments