Калина Андролова е една от видните български анализатори. Може би по-интересна от другите, защото мисълта й е по-сложна. За всеки запознат със „Шифърът на Леонардо“ не е проблем да разбере, че тя няма да гласува за „Има такъв народ“. В първата част на „лекцията“, която разпространява в монолог по радио „Хоризонт“, Андролова е в крак с колегите си. Любимата мишена на всички е Тошко Йорданов. Вината му е, че е „осветил“ думите на Мая Манолова -“ дайте му нещо на Христо Иванов, пък после няма да го изпълните“. Андролова подценява казаното от Тошко. Заплита се във философски обяснения от които излиза, че съществува продължение на корупцията, а не премахването й от страна на опозиционните партии. Чрез лекотата, с която отминава гласът на Тошко Йорданов от трибуната на парламента, тя несъзнателно влиза в крак със пазителите на „Статуквото“.“Не бива да очакваме от сценаристите да заемат позата на сериозни политици!“ Знае ли авторката, какво е мнението на редовият българин за „сериозния политик“? Явно не, защото взима страна на не до там любените от гласоподавателите „Изправи се! Ние идваме!“- Мястото на сценаристите не е в парламента! Какво иска да каже тя? От две неща едното, по-добре ли е Тошко Йорданов да си мълчи, или да доведе до знанието на обществото, изнудването на което е подложен?
Следващото изложение, посветено на какви трябва да бъдат политиците, би могло да обърка и най-прилежния и ученолюбив последовател на политоложката. „Сценаристите на Слави отмениха парламентарните правила, етика и естетика…“ Явно Андролова е била някъде по коридорите, когато на трибуната са се качвали Татяна Дончева и Мая Манолова. Нейното заключението относно водачът на парламентарната група на „Има такъв народ“ е, че Тошко забавлява аудиторията.“ Това попадение е в десятката! То отговаря на бащата на политическата френска сатира – постановчикът, режисьора и актьора Молиер. Той завеща на бъдещите демократи от сцената на „Комеди франсез“- „Задължение на комедията е да поправя човека, като го забавлява!“
Втората част на нейното изложение е посветено на неолиберализма, на български „новият капитализъм“. Темата е актуална навсякъде, но не и в България. Андролова говори със шаблони, без конкретни примери. Долавят се антикапиталистически теми, разработени в книги, които е чела навремето. Тезата й щеше да спечели по отношение убедителността, ако посочеше примера на българското законодателство, което позволява експлоатация на мобилния работник чрез унизителния граждански договор. Никъде в Европа няма подобен. Търговията с българската работна ръка, не до там информирана и още по-малко защитена, която осъмва в лозята и бостаните на Англия, Франция или Германия, без заплащане и покрив. Стотиците фирми посредници, които използват пролуките в българското законодателство и нехайството на синдикатите. Андролова не казва нищо!
Да, този вид капитализъм съществува и е жесток и нехуманен! За да има резултат обаче мисълта не бива да е разтегателна! Тя трябва да бъде разбрана дори и от тези, които не са достатъчно „умни и красиви“.
Цитирам авторката: „По правило интелигентността на капитала не се хуманизира естествено и не може да бъде в естествена полза естествено…Това е най-големият проблем, отхвърлянето на всяка форма на регулация.“
Така беше преди повече от век. Днес нещата са различни и регулациите ги има. Не са перфектни, но действат. Законът „Магнитски“ е един пример. Той пази спестяванията на средностатистическият американец от парите от незнаен произход. Защото пенсиите и здравните осигуровки са на борсата и най-малкото подозрение води до срив на акциите и верижната реакция може да има драматични последици. Задължително обаче, авторката трябва да остави университетските тези и да се върне към действителността в България. В българския капитализъм или соченият с пръст от Андролова неолиберализъм. Какви са последиците от изпратения от Вашингтон в София списък „Магнитски“? Омаловажаване на фактите и липса на разследване!
Третата част на изложението на Калина Андролова е най-интересната. Тя е първият политолог, според който зад настоящата политическа каша се крие сблъсъка между САЩ и Русия. „Концепцията на САЩ – Три морета е един проект с военно-политическа проекция срещу Русия“ – казва смело тя. По тази тема българските й колеги я оставиха абсолютно сама. В западна Европа не бе публикувана нито дума. Факт, който показва, че за европейците, клинът който САЩ се опитват да забият между Русия и Европа не е по техен вкус. Меко казано.
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар