БОЖИДАР ЧЕКОВ: ПАСПОРТ ЗА РАЗУМА

2010.06.14 2 КОМЕНТАРА

След като публикувахме актуалното и важното (не само според нас)  интервю с министър Божидар Димитров, в което той заяви:

Подкрепям искането диаспората да избира свои представители в парламента, но решението ще е на НС (линк)

с редакцията на Eurochicago.com се свързаха по телефона и по имейл българи от цял свят. Последователно ще се опитаме да публикуваме и съберем най-главното, което получаваме, в обзорната ни тема –  Изборното законодателство и българите зад граница.

Започваме с публикация изпратена ни от един български патриот от Франция – Божидар Чеков, който многократно е писал по темата, както сами ще се убедите, още от преди поне 15 години.

—————————-

ПИСМО ОТ ПАРИЖ: ПАСПОРТ ЗА РАЗУМА

 

Политически плъхове дърпат струната на българщината

Автор: БОЖИДАР ЧЕКОВ

Поради географското ни положение и незавидната историческа съдба най-светлото и най-мрачното в паметта ни е свързано с “чужбина”. Официално се смята, че България е загубила окончателно около 30 % от територията си, а около 20 % от населението и е пръснато извън страната.
Българският народ е преминал през най-трудните изпитания благодарение на последното богатство, което никой не е могъл да му отнеме – националното му съзнание. В настоящата икономическа и морална криза по празните рафтове на хлебарниците се появиха политически плъхове, които безскрупулно задърпаха последната струна, която ни остава: струната на българщината.
Говори се за поданство, пише се за гражданство, спори се за народност, претендира се за националност. Кой бил българин по рождение, кой по месторождение, кой по произхождение … Тесногръди интереси дърпат дрипавата черга, без да си дават сметка, че братораздорът води до всеобщо отслабване и обедняване.
Повече от десет века границите на България са мърдали като акордеон. Колко нашествия, колко насилие и кръв е изтърпяла земята ни! Родени на важен геостратегически възел, българите са нещо като трън в очите на доста международни диригенти. Всеки път, когато сме се събирали под една стряха, световните кумчовълчовци са ни пръскали като пилци. Страната ни е приказна, историята – кошмар.
След падането на стената унгарците от Америка заработиха активно със сънародниците си. Поляците от цял свят заинвестираха в Полша. Дори и внуците на белогвардейците подадоха ръка на новите руски “бизнесмени”. Само българите, на опашката на Европа, се замерят с конституцията! Република България нито е самостоятелна планета, нито континент. Тя е една от най-рядко населените страни в Европа. Дълговете ù са огромни. Възможностите за оправяне – малки, но реални. Всичко зависи от далновидността на законодателите ù. Третата световна война е икономическа. В страните, които са начело, паспортът е документ, който дава еднакви права и еднакви задължения на всички и на всеки … Той е част от “равния старт”. Произходът е без значение. Разлики има, но те са резултат на дейността, на качествата и на способността. Няма място за тълкуване, за празни приказки и разхищение на вестникарска хартия. Бившият френски министър-председател Едуард Баладюр за малко не стана президент. Никой никога не упрекна Баладюр, че е роден турски гражданин и че пристига в Марсилия на десет годишна възраст.
Първият съдия-следовател на Френската република се казва Ева Фразет Жоли. Прочула се със следствието около бившия министър Бернар Тапи, тя вкара в затвора за нуждите на ново следствие президента на най-мощното френско предприятие – петролната групировка “Елф Акитен”. Петдесет и пет милиона французи следят с възторг действията на смелата жена. Нито един упрек не се чу, че е родена в Норвегия и че добива френско гражданство чрез женитба…
Джими Голдшмит е френски депутат в Европейския парламент в Страсбург. Той е с две поданства – френско и английско. Двете велики сили се надпреварват коя да го спечели, за да работи за нея. Възможно ли е да бъде иначе, като се знае, че „златният” Джими е един от най-богатите хора в света!
Страните от Западна Европа премахнаха границите, премахнаха митниците и уеднаквиха законите си. Повече няма френски, няма немски, нито италиански паспорти. Всички граждани пътуват с паспорта на общността. Испанци могат да притежават имоти в Германия и французи могат да кандидатстват за кметове в… Италия. Създадени бяха съединените щати на Европа.
Докато богатите страни се обединяват, за да стават още по-богати, изнемогваща България дели децата си на парчета. Има български граждани с червени паспорти, има със зелени. Има постоянно живеещи и временно пребиваващи. С ЕГН и без ЕГН. Всички имат право да гласуват, но не всички имат право да бъдат избирани! Дори и месторождението стана обект на свади. Грозни препирни около отживели понятия. Как може в края на ХХ век да се гледа сериозно на “месторождението” като ценз за политически права? Ако се върви в тази посока, днес хора като Гоце Делчев, Евлоги Георгиев, Симеон Радев, Г. М. Димитров, Димитър Талев, Никола Генадиев, Димитър Благоев, Никола Петков, Димитър Списаревски, Трайчо Костов и хиляди други не биха могли да ползват същите права както останалите членове на българската нация! В такъв случай какво означават защитата на българите от Западните покрайнини и отказът да се признае “македонската нация”, ако не се дават еднакви права на всички, които се чувстват българи.
Между 1948 и 1990 година задграничните паспорти бяха монопол на номенклатурата и на хората, които се въртяха около нея. Простолюдието и опозицията или трябваше да си налягат парцалите, или да бягат от тоталитарния казан. Днес на Запад живеят стотици хиляди българи, снабдили се по силата на обстоятелствата с “чужди” паспорти. Фактът,че те притежават “чужд” документ за самоличност, не означава, че те са по-малко българи. Всички граждани на Израел са с двойно поданство. Това им позволява да пътуват без визови препятствия, да установяват връзки по целия свят и да увеличават влиянието на Израел. Една „тапия” не прави човека нито по-добър, нито по-лош. В даден момент тя му дава нови възможности.
Преди няколко месеца почина най-голямата фигура на гръцката политика -Андреас Папандреу. Живял дълги години в САЩ, той беше и американски гражданин. Това не му попречи нито да бъде избран, нито да защитава докрай и навсякъде единствено интересите на Гърция. Между българите на Запад има неуспели, но има и успели .. Има скромни, но има и хора с възможности. Единственият български представител, който им хлопа на вратата, е просешката тояга на “Мати Болгария”. В това време българският законодател прави всичко възможно, за да ги държи настрана от приватизацията, далеч от политическия живот.
Съвременният човек може да пътува със скоростта на звука, а българската конституция изисква 5-годишен престой в България за кандидат-президентите. Единствени в света нашите законодатели предпочитат “местоживеенето” пред реализираното, доказаното и полезното. Приложен на Запад, законът за 5-годишния престой би лишил Франция от Де Гол, Испания от Фелипе Гонсалес и Португалия от Марио Суареш. Ролята на конституцията е да гарантира единство на нацията и хармоничното ù развитие. Разликата между Балдуиновата кула и нашата конституция е, че едната е от камъни, а другата от думи. Първата е вечна, втората може да се промени. Българските законодатели пътуват, виждат и четат. Те би трябвало вече да са разбрали, че България ще влезе реално в Европейската общност само когато законите ù се приобщят към европейските, а не обратното.
Нищо не минава по-бързо от времето и “за глухите камбаните два пъти не бият”. От 1 януари 1996 година задейства митническа спогодба между ЕС и Турция. От тази дата най-активният инвеститор в южната ни съседка са европейските граждани от турски произход. Ако притокът на пари продължава, в 2000 година първият инвеститор в Турция ще бъдат турците от Европа!
В заключение – аз, авторът на настоящата статия, прибавям кратка биографична бележка. Имам двойно гражданство и се гордея с него. Вторият ми паспорт ми позволи да пътувам по целия свят като свободен и равноправен човек. Да избирам и да бъда избиран. Благодарение на него открих в Егейска Македония къщата на дядо и прадядо ми. В нашия дом е имало стая за Гоце Делчев. След убийството на комитата прадядо ми и прабаба ми са натоварени на кораб за Диарбекир. Те никога не са си получили българските паспорти, защото умират по пътя.

Вестник «ДУМА»
23 август 1996 г.

Допълнение: Това «Писмо от Париж» е изпратено и до редакцията на «Демокрация», но не е намерило място на страниците на вестника.

PismoParis

2 коментара »

  • Avtora said:Aко френската конституция държеше сметка за месторождението, Валери Жискар Д’Естен нямаше никога да стане президент, защото е роден в Германия.

  • Kалина said:Браво на тоя човек! Толкова години се бори!

Comments

comments