ТРУСОВЕТЕ ОТ КАБУЛ

Малки или големи те ще се усещат още дълго по целия свят. Слонът, с който се оприличава част от американското общество се оказа с крака от пластелин. За „магарето“ изобщо няма смисъл да говорим.
Американското общество поддържаше войната в Афганистан. То преглъщаше жертвите, които се завръщаха в оловни ковчези, както и милиардите изсипани в оръжейната промишленост в името на борбата с тероризма. Следствие на зрелището което дават войниците на „най-мощната армия в света“ на летището в Кабул, всички американци разбират, че са били лъгани. Не би било справедливо, за провала да бъде обвиняван само Джо Байдън. Още от 2005 година в един доклад на администрацията Буш се казва много ясно, че Талибаните не могат да бъдат победени. Трагедията която се разиграва пред очите ни задължава цялата Западна цивилизация да направи един основен и трезвен анализ на случващото се. Ислямът, краен или добронамерен отказва нашият начин на живот. До афганистанската катастрофа, всички страни с демократични режими, кои повече, кои по-малко следваха Съединените щати в тяхната „намеса във вътрешните работи“ на суверенни държави. Предвидено от ООН през 1990 година, това много спорно „право“ в началото започна като хуманитарна инициатива за спасение от глад на мизерстващи хора от Третия свят. И понеже всички тези изпаднали в беда държави, бяха управлявани от корумпирани диктатори, „Великите сили“ начело със САЩ решиха, че имат право да променят с въоръжена намеса местните режими.
Целите бяха добре подбрани, в повечето случаи това бяха страни с внушителни залежи от газ и петрол – Иран, Либия, Сирия и накрая Афганистан, който е по скоро геостратегически възел. Американците, със самочувствието, че са най-силните в света, не обърнаха внимание на факта, че тези страни макар и изостанали, имат своя религия, нрави, традиции, нямащи нищо общо с американския начин на живот и мислене. За тях, било в Африка, Азия или Европа, израза на национална специфичност е без значение. Тя е само и единствено някакъв местен фолклор. Нищо друго. В „Държавния департамент“ знаеха, че за 99% от афганистанците други закони освен тези на „Шариата“ не важат. Племената обитаващи чукарите и долините на пустинната страна са живели със законите на Корана 1400 години и двадесетте години боеве за внедряване насила на нов начин на живот, не бяха в състояние да ги променят. За тях“мнозинство“ е неразбираема чуждица.
Как може да се обясни светкавичната победа на Талибаните, ако новосъздадената афганистанска армия, четири пъти по-многобройна от противниците си, не бе отказала да се бие?!
Неуспехите на НАТО в Либия, Ирак, Сирия и Афганистан се дължат на презрението към традициите на местните хора. Повечето от тях ядат с пръсти, но са готови да дадат живота си за вожда на техното племе или за честта на Алах.
New York Times свири тревога. „Разгромът на нашата армия може да събуди други мюсюлмански движения и групи желаещи да унищожат Западната цивилизация!“
Опасността е реална по простата причина, че двата стълба на американската външна политика след Афганистанската катастрофа станаха на прах.
Първият стълб почива върху военното надмощие. Чрез него се ликвидира старата система и се слага нова. „Nation Building », тя е копие на американската, защото управниците са избрани от мнозинството – „one man one vote ». Като се прибави уеднаквяването на вкусовете с мрежите на MacDonal’S и Netflix за някои мозъци във Вашингтон това е демокрацията. Американската със сигурност. Вносна, присадена, но невъзможна.
Вторият стълб е Светът е един, пазарът също. За да има максимален брой потребители не бива да има граници, етнически и религиозни различия. Всеки може да се облича както намери за добре, да се кръсти на който си иска, по-важно от всичко е неговата кредитна карта. За да бъде постигната тази цел американската външна политика поощряваше с всички възможни средства Мултикултурата, продукт на Мелтинг Пота, резултат на масовата неконтролирана емиграция.
Фактурата на американския провал ще бъде болезнена. САЩ ще плащат, но и на нас няма да ни се размине.
Преди петдесет и пет години, в една знаменита реч генерал Де Гол предупреди американците. „Народите от Азия няма никога да се подчинят на външна сила дошла от другия бряг на Атлантическия океан, независимо от мощността на нейното оръжие!“
Божидар Чеков
Може да бъде изображение с 2 души, изправени хора, мотоциклет и път
9
1 коментар
8 споделяния

Comments

comments