РАЗВОД ПО ФРЕНСКИ

Има разводи, които се точат с години, които взимат жертви и които оставят следи. Този, които настъпи между Франция и Германия, относно начина по който двете страни ще реализират енергийния преход е толкова неочакван и бърз, че дежурните еколози ще останат дълго време с широко отворени уста, преди да го коментират.
Когато през януари т.г. Франция наложи на европейската комисия да обяви атомната енергия за „чиста“, защото не излъчва въглеродни емисии, стана ясно, че напускането на политическата сцена на Ангела Меркел развързва ръцете на Еманюел Макрон. Само един месец по-късно, френският президент оповести началото на строежа на 6 нови реактора и планификацията на още 8! Цената на програмата за сега е предполагаема: 30, 40 и повече милиарди. Тя се простира напред във времето, може би до половин век. Класифицирането на атомната енергия за „Зелена“ е гаранция за инвеститорите, че никакви въртоглави еколози няма да попречат на проекта. Политическата цел на Еманюел Макрон е безспорна. Обявата, която той направи само два месеца преди президентските избори ще се отрази на вота, защото няма французин, който е безразличен към енергийната независимост на страната. Украинската криза показва ясно, че Байдън и Путин никога няма да запалят „лулата на мира“. След Украйна ще дойде ред на Грузия, а поляците и естонците едва ли някога ще мирясат. Има обаче и други фактори, които накараха Франция да „изневери“ на Германия. „Зелените“ в Бундестага са част от управлението на страната. В Страсбург разобличаването на „въглеродните емисии“ замърсяващи въздуха, от ползването на изкопаемите горива са тема без начало и без край. Масивното немско лобиране се превърна в идеология, която храни много хора. Успоредно с парламентарната дейност на „зелените активисти“ се правят документални филми, издават се книги, раздават се субсидии – европейски и държавни за да бъде убедена европейската общност, че няма друго разрешение за човечеството освен възобновяемите източници на енергия. Кои са те по принцип? Слънцето и вятъра. Производството на „Слънчевите пана“ е в ръцете на китайците, а на Вятърните турбини, от производството до експлоатацията, са в ръцете на германците. По този начин от Бундестага до Европарламента, с помоща на десетки, а може би стотици НПО-та, в края на краищата, милиони влизат в джоба на немските индустриалци. Тази схема можеше да продължава още дълго, ако настоящата енергийна криза не бе разобличила утопията, разпространявана от платените или „купени“ защитници на природата.
По същество „вятърът и слънцето“ са непостоянни величини, на които не може да се разчита. Енергийният микс на Германия, който почива върху 20-30% производство от топлоелектрически централи и 60-70% от възобновяеми източници се оказа неосъществим. Ангела Меркел спря атомните централи, но първата европейска индустрия се нуждае от енергия. Мините с въглища спасиха положението, на мястото на вятърните турбини. В резултат, немските въглеродни емисии се увеличиха неколкократно и съотношението им с Франция достигна 10:1! От своя страна немската сметна палата публикува разликата на цените в двете страни, а те са 31 сантима Kwч в Германия и 18 сантима Kwч във Франция.
Друг важен проблем е демонтирането и рециклирането на вятърните турбини. Продължителността на техния живот е 20-25 години. Той зависи изцяло от държавни субсидии и цени. Ако те спрат, компанийте, които ги експлоатират и поддържат – фалират. Вече има подобни случаи в Калифорния, където паркове с ръждясали мачти на турбини загрозяват пейзажа. Оказа се, че перките на турбините съдържат фибростъкло и въглерод, които не се рециклират. За сега единственото разрешение е дълбокото им заряване. Кой ще плаща демонтирането и заравянето? Данъкоплатците разбира се.
Прозорливостта и далновидността са изключително важни качества в съвременната геополитическа ситуация. Възстановяването на икономиката след Ковид кризата, ще започне в условия на скъпа енергия и изяждаща социалния мир – инфлация. Единственото средство за успех е икономическия растеж. Растежа е свързан с потреблението на ток. От електромобилите до четките за зъби, екраните, телефоните и батериите, всичко зависи от производството на електроенергия. Никаква илюзия не може да замести тази реалност. Като се прибавят суверенитета и независимостта от външни фактори става ясно защо Франция избра път „за възстановяване“ различен от Германия.

Божидар ЧековМоже да бъде изображение с текстово съобщение

Comments

comments