Пристигнахме в Москва с 3 часа закъснение. Водачът на делегацията – министърът на пощите и съобщенията на Франция Ашил Фулд бе ескортиран в неизвестна посока, а нас ни натовариха на един стар автобус, който ни стовари в хотел Можайски – далеч от центъра на града. Повечето от членовете на делегацията не бяха идвали никога на „Изток“. Ниското качество на обслужването, липсата на ясни отговори на въпросите които ги вълнуваха относно престоя, будеха безпокойство. На рецепцията на хотела безпокойството им бе оправдано. Поради ограничения брой легла, ние трябваше да спим по двама в стая. Французите протестираха буйно пред двете невъзмутими служителки, които взимаха паспортите и раздаваха картончета с имената на гостите, написани на кирилица. Аз бях в една стая с търговския директор на „Bureau Veritas », една от най-големите застрахователни компании в света. Както Жак Ширак и други възпитаници на елитните „висши френски школи“ той беше рускоговорящ.
На другата сутрин всеки член от делегацията получи програма за срещите, в които трябваше да вземе участие. Аз като представител на печатницата, която издаваше списанието на Търговската палата, както и рекламната документация, трябваше да срещна хора от същата професия. Всички бяха изключително благоразположени. Долавях дори признаци на страхопочитание. Споделих впечатленията си с моя „съквартирант“ от хотел „Мужайски“. – Погледни си картончето – каза той.
Веднага ми стана ясно. На кирилица името ми бе написано ЧеХов. Във френския език няма „Х“. Пише се „KH », но се произнася само „К“. Аз продължих да се възползвам от благоразположението на моите домакини. На следващия ден те ме заведоха в Кремъл за да ми покажат печатарската преса забравена от Наполеон. На нея бе гравирано името „Berger-Levrault » – печатницата чийто представител бях аз!
Наполеон подобно на Троцки е взимал печатари със себе си. И двамата са разпространявали бюлетини за да информират войниците и съответно да повдигат самочувствието им.
Знаех, че предприятието за което работех има сериозно историческо минало, но до Наполеон не бях стигнал. Домакините, които ме бяха обкръжили явно знаеха много неща, дори повече от мен.
Изненадите не приключваха с посещението ми в Кремъл. В края на нашия престой ние разполагахме с почивен ден за туризъм. Директорът от „Veritas » ми предложи да посетим заедно „Кладбище Новодевичи“.
Прочутото гробище, недостъпно за широката публика, където са погребани всички руски политически и военни величия, както и хора на изкуството. Приятелят ми искаше да види на всяка цена гробът на Никита Хрушчов, бившият първи секретар, погребан почти тихомълком. „Вземи си картончето – каза той“ и ние се качихме на колата, която беше зачислена към номера на нашата стая. Пристигнахме в един слънчев следобед. Пред портала имаше двама офицери и бариера, около която се разхождаха войници. Новият ми приятел, с подчертан акцент, но разбираем руски каза: – „Здравейте, ние сме част от френска делегация. Днес разполагаме със свободно време за туризъм. Аз доведох внукът на Антон Павлович Чехов да посети гроба на дядо си“. Капки пот потекоха по гърба ми и коленете ми омекнаха като спукани гуми. – Дай си картончето – каза спокойно директорът на „Veritas ». Офицерът го прочете. Застана мирно и изкозирува. Бариерата се вдигна и ние тръгнахме по централната алея. Не повече от десетина минути бяха необходими за да стигнем до гроба на „дядо“ ми. Инстинктивно се прекръстих. Моят жест изглежда увери окончателно офицерът и той ни остави да разглеждаме другите гробове. Буквално залепен до Чехов аз съзрях гроба на другият гигант на руската литература Никой Гогол. Днес чувам от Киев, да се тръби, че Гогол е най-големият украински писател?! Как е възможно техният „най-голям“ да не е написал една страница на украински. Тогава обаче в началото на седемдесетте години, в Съветска Русия набъбваха други проблеми, които интересуваха живо моят приятел „по стая“.
Преди всичко гробът на Никита Хрушчов. Той беше в дъното на алеята. Планина от цветя покриваше съчетанието между гранит и мрамор.
- Този паметник олицетворява противоречията на руското общество и на самият Хрушчов – каза моя приятел. Черният гранит срещу белия мрамор. Бившият първи секретар нарича творчеството на Неизвестни „деградивно“, въпреки това семейството му възлага на именно на Неизвестни реализацията на надгробния му паметник.
Новият ми приятел от „Бюро Веритас“ се радваше искрено на инструктивния туристически ден. Що се отнася до мен, аз се зарадвах едва като се прибрах у дома в Париж.
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар