За Списаревски никога не се е говорило открито. Никога на висок глас. Особено по време на „Тоталитарната система“. Тогава аз живеех в една стая с майка ми на улица Самуил в София. Самуил стана „Цар“ по-късно, когато вече не живеех там. Майка ми произнасяше името му с неописуема тъга. Те се познаваха от Лом, където са са били ученици. Тя хлапачка в прогимназията, той гимназист. Връзката им продължава и в София, където майка ми се записва да следва. Според нея Списаревски е бил най-обаятелният и смел български летец. Неговата саможертва може да се сравнява само тези на Левски и на Ботев.
След като майка ми напусна този свят, аз се зарових в личният й албум със снимки. Там открих портрета на Списаревски. Не издържах и отлепих снимката от любопитство. Предчувствах, че на гърба може би ще открия нещо което не знаех. Не успях да премахна всички следи от щедрите капки лепило. Въпреки това, автографа с подписа на Димитър Списаревски и малкото име на майка ми – Дочка са достатъчно ясни. Датата е 27/12/1941 година. Той е бил на 25 години, тя на 19-сет.
Тази връзка е била много здрава, защото те я поддържат по време на война – без интернет, фейсбук и GSM.
Не се нуждаех от прекомерно въображение за да разбера защо майка ми споменаваше неговото име с такава тъга и скръб в гласа си.
20 юли е рождения ден на българският герой, летецът Димитър Списаревски, дал живота си в защита на България.
Божидар Чеков
20.07.2022
Зареждане ...
Вашият коментар