БЪЛГАРСКИЯТ КАПИТАН ДРАЙФУС

Само практикувалите бойни изкуства могат да четат в очите на човека срещу тях. „Има още хора, които се страхуват от теб!“ – започнах без заобикалки разговора аз. Очите на Алексей леко се удължиха. Той се усмихваше, но не се смееше. Веднага схванах мисълта му: по-добре е да се страхуват, вместо да ме съжаляват. Алексей не излъчваше триумф. Всеки друг човек би изразил задоволство от благополучната развръзка настъпила в живота му. Би се похвалил, би се тупал дори в гърдите, но не и той. Неговият случай не беше като другите. Седях срещу бившата барета, човек прекарал единадесет години в тунел, от който един обикновен човек не би могъл да излезе отново на слънце. Тази среща не беше първата, надявам се не е и последната. Тя отговаря на един етап от живота му. Зад него се издига грамада от 100 тома отхвърлени обвинения. Ако върху нея се прибавят и вестниците разпространили лъжите, грамадата може да служи през зимата за детска пързалка в Борисовата градина. „Знаеш ли, започна той, ако ти кажа всичко, трябва да напишеш роман, но сега нямаме време. Някой ден със сигурност.„ – отговори той.
Съдебната „Одисея“ на Алексей Петров започва на 10 февруари 2010 година. Първоначално подсъдимият е с белезници. Режисьорите по делото „Октопод“ бъркат софийския затвор с калифорнийския „Алкатрас“. Около глезените на Алексей са сложени вериги. Звънът на прангите ехти под сводовете на Съдебната палата. Подсъдимият пристъпва трудно и полицейският ескорт бди да не загуби равновесие. Дават ли си сметка в този момент прокурорите, съдиите, магистратите, че са оковали един най-преданите защитници на държавността?Той е един от командирите на „Червените барети“, отрядът съставен от готови за жертва мъже за сигурността на България? Знаят ли те, че пред тях е човекът заловил прочутия по цял свят терорист „Карлос“? В този миг явно не. Подобно на десетките битки на различни „татамита“ Алексей напразно търси погледите им. Магистратите са потопили носове в папките и рядко вдигат очи. Четат тежки обвинения почиващи върху предположения. Те вече са разпространени в медиите лично от заместник министър- председателят на България – Цветан Цветанов. Делото се казва „Октопод“. Негов ръководител е Алексей Петров. Става дума за организирана престъпна група, която се занимавала с изнудване, ракет, трафик на хора. По-късно ще бъде прибавено и обвинение за търговия с наркотици. Презумпция за невинност на практика няма. Има обаче презумпция за виновност!
Обвиняемият не се огъва, не се оправдава, не се моли, отрича всичко. Неговите адвокати го посещават всеки ден. Те поддържат неговия дух, но и той техния. В един от дебатите, адвокатите поставят принципен въпрос: „Ако бившият сътрудник на ДАНС е толкова „черен“, колкото казвате – всички участници в петте проверки направени от съответните органи относно неговата личност и дали отлични заключения, те също трябва да са на подсъдимата скамейка!“ Въпреки настъпилия смут, магистратите произнасят пет поредни пъти „мярка за неотклонение и задържане под стража“. Алексей Петров е върнат в затворническата килия. Ситуацията освен мъчителна, съдържа комичен аспект. Всеки кинорежисьор, или сценарист би се спрял на всекидневната разходка в двора на затвора, където криминално проявените се разхождат със страхопочитание до обявения за „Кръстник“ на българската мафия – Алексей. Героят от сериала „Октопод“ съжалява със сигурност за пропиляното време от търкане на нарове, но от човешка гледна точка той е печеливш. Този именно опит, Алексей Петров сподели с френски журналисти, чули за насилието упражнявано безпочвено върху него. Те се опитват да срещнат Борисов, но той се крие, с което подсилва подозрението им, че не е безучастен към потерята. Томахавката на министър- председателя – Цветан Цветанов вече беше пратил доклад на Европол за успехите срещу „Организираната престъпност“ у нас. Никой от външните наблюдатели до тогава не бе обръщал внимание на погазването на европейското правораздаване, което почива върху „Римското право“. Какво е то? Първо Съдебната система доказва виновността на обвиняемия и след това той влиза в ареста. Под влияние на пътуванията си в САЩ, Цветанов се вживява като Шериф и прилага американското право – обвиняемият влиза зад решетките и след като докаже своята невинност – излиза на въздух. Софийският градски съд обаче не може да издаде присъда почиваща върху предположения. Съдебната плетеница става непроницаема защото министърът на вътрешните работи и заместник министър- председател Цветан Цветанов не само, че сипе обвинения, но дори оповестява, че престъпленията извършени от Алексей заслужават 12 години лишаване от свобода. Своеволията на Цветанов вместо да докажат престъпленията на обвиняемия, доказват че в новата държава членка няма разделение на властите. Старши „инквизиторът“ с диплома от ВИФ, се вживява като министър на МВР, прокурор, магистрат и пресаташе?! Този човек мачка конституцията, която гарантира разделението на властите и всички институции мълчат!? „Трактора“ без да е осъден е вкаран отново зад решетките за около 8 месеца. Пред очевидната безпомощност на Софийският градски съд, съдебното задкулисие е под пара. За делото „Октопод“ е измислена нова юрисдикция – „Специален наказателен съд“. Юрисдикцията е нова, но обвиненията са същите – Шеф на организирана престъпна група, изнудване, отвличане и трафик на хора. Освен медийната лавина, която разпространява обвиненията срещу Враг №1, натискът срещу свидетели, приятели и защитници не спира. Майката на Алексей цели осем месеца не излиза на улицата. Жената е притеснена от погледите на съседите, но тя познава най-добре детето си и не се съмнява в неговата невинност. Алексей е несломим и продължава да отхвърля всички обвинения. Ако вярата му в държавните институции започва да се пропуква, тази в победата на истината остава непоколебима. Не всички обаче имат неговата способност да отговаря на ударите с удари. Адвокатът му Николай Леонтиев получава инфаркт и умира през 2014 година.
Ако има прякор който подхожда на личността Алексей Петров, това със сигурност е „Валяка“. Той наистина мачка обвинения и журналистически измислици с хладнокръвието на машина. Протакането на мача между Съдебната система (и Системата като цяло) и Алексей се оказва печелившо за него. Колебание, противоречие и угризения на съвестта разклащат редиците на обвинителите. Някои си правят отводи, други напускат съдебната палата през задната врата. Расте броят на симпатизантите на Алексей Петров. Поддръжката на приятелите, които винаги са вярвали в него става все по-открита. Широката публика научава с изненада, че през целия период на незаконно преследване бившата Барета е работил като консултант и предприемач. Постигнал е забележителни резултати. Създавал е предприятия. Откривал е многобройни работни места. Благодарение на своите личните качества, Алексей е разработил капитала доверие, с който случайни хора не могат да се похвалят. Неговият професионален успех буди последната надежда в съзнанието противниците му. „Щом като печели пари – работата му не е чиста!“ Завистта е типична българска болест. Атанас Буров отлично е описал това наше „качество“:
„ Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист….кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони.“
Атанас Буров е прав до болка! Завистта на хората от горните етажи на властта заплашва качествения подбор на българската нация.
Завистта е тази, която е в основата на обвинението срещу Алексей Петров за „пране на пари“. Това е последната атака, но тя идва със закъснение. Счетоводството на „Октопода“ е изрядно. В Пясъчният часовник на омразата пясъкът е изтекъл. ВВС прекратява делото. Алексей Петров печели с отказване на противника, най-трудния и важен мач в живота си. Остава наранената чест на човека. Тази рана трудно ще зарасне. „Очната ставка“ предизвикана от Алексей Петров с Цветан Цветанов в Своге е паметна. С Интернет всеки може да я види. Срещу „Злия дух“ се изправя „Капитан Драйфус“. Цветанов трепери като лист пред погледа на Алексей. Опитва се да се измъкне подобно човек очакващ шамар. Алексей Петров пази самообладание и го смазва без да го докосне. „Истината“ побеждава „Лъжата“ с явно превъзходство. Така трябва да бъде винаги!
Съдбата принуди бившата Барета да покаже на какво е способен един несломим български дух. Алексей Петров е бил и си остава за пример. Неговата победа над системата е надежда за цялото български общество.
Божидар Чеков

Comments

comments

About Maya