ЗАДКУЛИСНИЯТ УЧАСТНИК В СПОРА С МАКЕДОНИЯ

Между различните участници в шума около ветото за преговори, има малко заинтересовани, незаинтересовани и много заинтересовани. За въвеждане на яснота на поредната „балканизация“ на спора е необходимо класиране между различните участници. От него се вижда, че не са тези които вдигат най-много шум са най-важни.
В Скопие са на власт от 1946 година до днес, независимо от името на републиката около Вардар, само сърбомани в съюз с представители на албанското малцинство. Потомците на бивша Югославия, са резултат на същата политическа матрица, в която бяха отлети техните предшественици. Това са дадености, които са необратими. Какъв е смисълът тогава да отваряме вратата за преговори или е по-добре да я държим залостена?
Първото нещо което всеки българин трябва да знае, че ние не сме безгрешни и че всяка наша грешка е подсилвала антибългарската пропаганда. Насилието извършено от органите на българската милиция в Пиринска Македония за да бъде тя откъсната от България и залепена на Вардаската й сестра се е разнесло чак до Мелбърн и Торонто. Днес обаче Европа ни бута към масата на преговори. Как се преговаря с хора, които считат, че цар Самуил е техен цар? Че те са измислили славянската азбука? Че македонският език няма нищо общо с българския? И че Свети Кирил и Методи са македонци?
Малки сме, бедни сме, но сме готови (не всички) да последваме Балканджи Йово с главата на дръвника, но да не отстъпим. Тази изява на национално достойнство е само вътрешнополитическа и няма да даде друг резултат освен декласиране на България, в очите на европейските партньори и разочарование на приятелите ни от Македония. Защото край Вардар, където от 70 години, българските книги и вестници са забранени, където български филми не са виждани и песни чувани има хора, които се надяват, очакват и вярват в България. Наш общ интерес е да се срещнем, опознаем и заработим заедно.
И не са сърбоманите, тези които държат ключовете от вратата между българи и македонци. Те са в ръцете на гръцката църква и гръцките политици. За сведение, в гръцката република няма разделение на властите. Поради това всички прояви на владиците в областта на външната политика са знаци одобрени от държавата. Давам тези подробности, защото българите настръхват от присвояването на историята ни от Скопие. Отчасти с основание, защото зад нас има 1300 години, а зад съвременна Македония – 70! На Балканите има друга държава, която държи палмата на историческото дълголетие, това безспорно е Гърция. Поради това (и не само) всяка нейна дума се ползува с чуваемост в Европа, чуваемост която ние за жалост нямаме.
До сега обаче ние се държим с пренебрежение към българските реликви, които гърците пазят. Преди години на среща с поминалият се Божидар Димитров го попитах, дали е посетил острова Свети Ахил със саркофага на цар Самуил? На него пише на английски и на гръцки, че той е цар на българите. Божидар Димитров ми отговори – „Всичко това се знае. Костите на Самуил са в музея в Солун. Директора ми е приятел и аз си пия ракията с него“.
През ноември 2014 година, кметът на Солун – Янис Бутарис заяви – Македонски език няма! Македонците говорят български. Българските политици, политолози и журналисти останаха безчувствени. Част от същите тези, са днес с пяна на устата срещу „македонизма“!
По случай 1100 години от успението на Свети Климент Охридски, от манастира „Свети Иван Кръстител“ от Солун пристагнаха в София мощите на създателят на българославянската азбука. Изредиха се редица богомолци в храма Александър Невски, но нито един преговарящ с македонските управляващи, не си послужи с този пример за да отхвърли претенциите им към създаването на общия ни език.
Същото пренебрежение се повтори и с мощите на Светите братя Кирил и Методи, които монасите от „Света гора“ ни поднесоха за 24 май. Лековерието с което някои българи си въобразяват, че „всичко това се знае“, насърчават Скопие да разпространява из Европа тезите си, които всяват смут и съмнение.
Без да вдигат шум, гърците се намесиха в спора с Македония. Те ни снабдиха с неуспорими исторически доказателства. Предоставиха ги на София, не на Скопие. Ако ние сме слепи, като войниците на Самуил, никой не може да ни помогне.         

Comments

comments