Голямото изключение е инициативата и договора сключен от Вежди Рашидов преди 7 години! Десетки пъти „Тракийските съкровища“ са били показвани по света, защото чуждите ценители съзнават стойността на нашите антики и канят българските музеи, плащайки съответните такси и разноски за превоз в двете посоки. В последствие домакините издават книги с които компенсират вложените в изложбите средства. Фрапираща разлика е употребата на името на нашата държава по афишите и кориците на книгите, което до този момент винаги е изписано като притежател на „Съкровищата“, а представени за първи път в Лувъра, ние сме само „мястото където те са намерени“. Специалистите по авторски права би трябвало да се произнесат относно тази разлика. Законна ли е тя или не?
Друг източник на доходи е входа в изложбата, който също се плаща и допринася за възстановяване на разходите. За сведение с 10 милиона посетители – Лувъра е най-посещаваният музей в света. Всичко това е напълно нормално. Но „Веждиевата изложба“ съдържа някои трудно обясними странности. Първото ненормално явление е, че водената от него изложба в Лувъра е платена от България и е съпроводена със шумна кампания за набиране на средства вътре в станата ни! Необяснима е пасивността на българските журналисти пред активната роля на френският посланик Ксавие дьо Кабан в търсенето на пари за фондацията „Приятели на Лувъра“. За да бъда разбран бях принуден да питам многократно събеседниците си – Възможно ли е българският посланик в Париж, да събира пари във Франция, за представяне в България на „Божоле нуво?“
Второто изключително ненормално явление, е беглото споменаване на името на притежателят на „съкровищата“, който е сведен до „място където са намерени“!? В самата изложба българското участие нямаше нищо общо с предишните изложби посветени на „Тракийските съкровища“, защото в помещението и в документацията раздадена на пресата, този път ставаше дума само за връзка между траки, гърци и римляни. Българските артефакти бяха разположени така, че да са в тон с тезата на организаторите – взаимността между тракийско-гръцка цивилизация и римско-латинската. Периода на който бе посветена изложбата приключваше в VI ти век от новата ера, което от само себе си означаваше, че България е изключена съзнателно от научните разработки свързани с това събитие.
Как може да се определи една изложба като успешна или не? Много лесно – като се сравни с друга. Няколко години преди „Веждирашидовата“ изложба се състоя друга, в по-малък, но също световноизвестен музей – „Jacquemart-André“, в Париж. Броят на експонатите беше поне 4 пъти по-голям. Те бяха само и единствено открити у нас. Самата изложба се казваше „Златото на Траките – Богатство на България“. Няколко пъти посетителите имаха възможност да присъстват на конференции посветени на българската история. Тогавашният министър на културата Стефан Данаилов изнесе впечатляващо слово на откриването на изложбата.
В преговорите водени с директора на Лувъра, Вежди Рашидов несъмнено се е сблъскал с „гръцкото лоби“. То е изключително мощно и е проникнало всички исторически катедри, институти и най-вече Академията на изкуствата. За гърците, където и да се намират те, всички следи от Траките са техни и ние сме им ги откраднали. Явно Вежди не се е съпротивлявал много и е „клекнал“ през френските колеги, защитници на връзката траки-гърци-латинци.
Защо е постъпил различно от неговият предшественик Стефан Данаилов само можем да гадаем. Посредствен склуптор, той многократно е опитвал да пробие на френския пазар – без никакъв успех. Пренебрегвайки интересите на България в организацията на изложбата в Лувъра, настоящият преседател на Народното събрание, вероятно се е надявал световният музей да открехне вратите си и за неговите собствени творби.
Божидар Чеков
23.10.2022
Зареждане ...
Вашият коментар