Част съм от едно щастливо поколение, което не четеше книги за „Дракончета“ платени по програмки от Брюксел. Ако не беше така, моя милост нямаше никога да стигне до Мисисипи. Нашето детско и юношеско въображение до голяма степен бе захранено от произведенията на Марк Твен и Жул Верн. Най-важният резултат бе жаждата за пътуване и то там където има нещо за виждане.
Като студент в Париж, вместо да свалям мадами в Сен Тропе аз заминах за Америка. По това време притежателите на студентски карти, разполагаха с евтини билети за пътуване по цялата територия на САЩ и Канада. Закърмен от приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин пристигнах в Сен Луис Мисури и попитах къде е плажа на Мисисипи? Роден бях на Дунава и си мислех, че в Америка освен на море, хората плуват в реките, както при нас в България. Въпросът ми предизвика смях и подигравки. Един от новите местни приятели ме предупреди, че ако потопя чорап в Мисисипи, той ще стане на дантела за няколко минути.
Друга голяма изненада беше водата. Докато в България вода блика навсякъде, в Америка тя е кът. В Щатите нейната цена е по-висока от тази на бензина!
Продължих към Рио Гранде, река в която вместо кораби понякога плуваха трупове на мексикански емигранти, не успели да се доберат до първия американски град – ALBUQUERQUE. В него само черквата бе по-висока от кирпичените къщи – еднакви по височина, без прозорци и покриви. В тях живееха хора с конски опашки и дръпнати очи, говорещи предимно испански. Отбих се до Санта Фе, за да видя първия локомотив с въглища, теглил влакове с авантюристи, тръгнали да си търсят късмета към Тихия океан. Въпреки непоносимата жега продължих през червените пясъци на Аризона до най-красивия пролом на света „Geat Canyon“. Тук преди векове някаква изчезнала река, беше разрязала сърцето на планината и цвета на нейната кръв се бе разляла на пластове. Въпреки красотата на гледката, възторга ми бе отчасти охладен от постоянното плащане за вход, за паркиране, за качване и слизане – без което не можеш да снимаш. Навремето се купуваха билети. Днес нещата са много по-лесни, всичко се плаща с кредитна карта. Не издържах и подхвърлих, че в Европа „Национален парк“ означава – безплатен достъп. Отговориха ми, че в Америка всичко се плаща. Разбрах го по принуда, след като минах два пъти през Бъфало, на път за Торонто. Общо 4 пъти платих за да надзърна Ниагара – американската и английската, защото не можех да чакам сам в автобуса.
Хората с които се запознах там, не спряха да ме питат дали ще остана? Те бяха готови да ми помогнат, както са помагали на други емигранти. Направих всичко възможно да не ги обиждам отказвайки тяхното гостоприемство. Човешкият живот е прекалено къс. Затова е безценен.
Днес като се разхождам по брега на Дунава съзнавам, че съм направил добрия избор. Бих искал и много други да го направят. Поради това написах тези редове с призив към българските управляващи да престанат да съсипват „Северозапада“ с лъжи и кражби. Тихомълком се върши „геноцид“ на един богопомазан регион, който се обезлюдява. Няма по-голямо престъпление от това – хората родени на Дунава, да строят по принуда къщи на Мисисипи!
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар