ЩЕ СТАНЕ ЛИ НАКАЗУЕМО „ПРЕЛЪСТЯВАНЕТО“?

През седемдесетте години италианската комедия „Sedotta e abandonata“с чаровната Стефания Сандрели показа неудържимата сексуална привлекателност, която може да пламне между мъж и жена извън правилата на семейната единица. Филмът пожъна огромен успех, защото хвърли светлина върху една действителност, за която всички са чували, виждали или изживявали, но си мълчаха в името на общественото приличие. Нестандартната любовна идилия е заредена с драматична емоционалност защото е рискова. Тя прилича на каране на ски „Freeride“, с тази разлика, че се изживява от двама и завършва винаги трагично. Времето действа върху физиката и здравето. Хората се променят в семейството или вън от него Отношенията между тях загрубяват или избледняват от умората на всекидневието. В повечето случаи контрата остава в жената. Тя е по-слаба физически, зависима материално и вероятно с дете. Постепенно разочарованието, ревността и гневът могат да стигнат до „домашно насилие“, за което се говори много в последно време. За съжаление не липсват и убийствата. През 2022 година, във Франция бяха убити 122 жени! С 12 повече от предишната година.

Заедно с публичността на конфликтите се появиха множество организации, които се посветиха на борбата срещу насилието върху жените. Те вдигат много шум, но избягват да разкрият етническата и религиозна принадлежност на мнозинството от насилниците. Във Франция 10% от населението е с ислямско вероизповедание. Не всички, но съществена част от мъжете предпочитат Корана пред законите на Конституцията. В „мюсюлманската библия“ правата на жената са сведени до безропотно подчинение.

Неправителствените организации не са една и две. Освен това не живеят от „лайкучка“ и зелева чорба. След като никоя от тях не разполага с монопол, те са в конкуренция една с друга. Имат разходи и персонал. Субсидиите които получават от Америка, Брюксел или Страсбург не се разпределят по равно. Най-много получават тези, които вдигат най-много врява. Или както подхвърли Бойко Борисов – „И аз искам да се надбягвам с Мбапето! Той ще ме бие, но ще стана известен…“ По същия начин „боркините срещу насилието“ си затвориха очите пред случващото се около тях и откриха огън срещу най-котирания художник на 20 век – Пабло Пикасо, по време на 50-тата годишнина от неговата смърт.

За тях той е безмилостен използвач на „моделите“, които са минавали през леглото му. А дали темпераментният “творец“ е доставял удоволствие на моделите си? Не се споменава в атаките срещу него.

Тук прилагам малка част от неговата биография, авторът на която е моя милост.

„Пикасо пристига двайсетгодишен в Париж. Няма пари за учене, но има желание да ги печели. Затова е дошъл, иначе щеше да си остане в Барселона. Намира евтина квартира на хълма Монтмартър, в дом без ток и с чешма на двора. Работи неуморно, понякога нощем на газена лампа. Много бързо изживява първата си любовна история с французойката Фернанда. Израснал в католическа Испания, където разводите са забранени, безпроблемните запознанства с млади жени в Париж улесняват интеграцията му. Стиловете на рисуване се променят в крак с любовните му завоевания. И в двете насоки той е неуморен. Пред бохемите на Монтмартър, Пикасо дори се хвали самонадеяно за успехите, които жъне: „аз не търся – аз намирам“.

Заедно с Мари-Терез двете жени са включени като модели в двата ъгъла на „Гуерника“. Пикасо обаче не понася застаряващи жени. Той се нуждае от млада кръв. През 1944 г. един приятел го запознава с 21-годишната Франсоаз Жило. Сърцето на 62-годишния Пикасо пламва отново и пак за срок от 10 години. От тази връзка се раждат момче и момиче – Клод и Палома. И те са поредните извънбрачни деца.

Жаклин Рок е последната съпруга на Пикасо. Срещат се почти веднага след раздялата му с Франсоаз Жило. Тя е на 26 години, той на 71. Според близки и приятели двамата споделят пламенна любовна връзка, която зарежда творческия ентусиазъм на художника до последния миг на живота му.

„Изкуството измива душата от прахоляка на всекидневието“, пише Пикасо. Със сигурност е така от гледна точка на всеки творец егоист.

Пикасо умира от инфаркт на миокарда на 8 април 1973 г. Оставя в наследство над 50000 творби – картини, графики, литографии, гоблени и скици. Приблизителната им стойност е 2 милиарда долара. Той е най-богатият художник на ХХ век. Завещание няма, а наследниците са много. Между съпруги и деца започват грозни съдебни процедури, които траят седем години и подхранват световните медии. Не всички участници в успеха на художника дочакват подялбата на богатството. Първата му любов Фернанд Оливие умира сама в мизерия през 1966 г. Първата официална съпруга – Олга Хохлова умира през 1955 г. без да получи нищо. Синът на Олга и Пабло – Поло, умира от рак на черния дроб на 54 г. през 1975 г. Внукът на Пикасо и син на Поло, – Паблито Пикасо, се самоубива с белина. Дора Маар/Маркович умира сама, изоставена от всички, след няколко престоя в психиатрия. Мари-Терез, от която има дъщеря Мая, се обесва 4 години след смъртта на Пикасо. Последната му любима – красивата испанка Жаклин Рок, слага край на живота си с пистолет през 1986 г., върху самия гроб на Пикасо.“

Разобличителната кампания срещу бурният и хаотичен живот на художника пренебрегва значението на сексуалната женска привлекателност. Пикасо е работохолик. Жените са негов стимул. Обвинителките явно нямат подобен личен опит. В противен случай те не биха заявили, че Пикасо е толкова извратен, колкото е Харви Уейнстайн, осъден за повече от десет изнасилвания.

Интимните отношения между художниците и техните модели са често явление. Съвременникът и негов съмишленик – Хенри Матис се „привързва“, зад гърба на съпругата си, към сибирянката Лидия Делекторская. Разликата им от 30 и повече години и нейното тяло се простира върху най-ценните платна на застаряващият Матис.

Пикасо не е светец. Провокатор, той е в крак със своето време.

В общия смисъл на думата, няма роман, опера или картина, които да са за предпочитане пред драма свързана с любовта. Същото правило важи и за биографията на твореца. В любовния водовъртеж, няма застраховка. Нито за едната, нито за другата страна. Пейо Яворов е един от примерите. За да има „прилъстяване“, трябва да има привличане, чар и магнетизъм. Те рядко съвпадат с общоприетите правила. Въпреки, че са живели в различни светове – Стефан Данаилов, Жан Пол Белмондо, Ален Делон и Пабло Пикасо са ги притежавали. Каква е същността на техния успех могат да споделят само жени, които са ги доближили.