Щурците се появиха след или по време на Буфосинхронистите. Във ВИТИЗ имаше концерти със „западна естрадна музика“, но толерирана защото на сцената „музикантите“ се преструваха, че свирят и пеят. Китарите им бяха от шперплат. Музиката беше от запис. Въпреки привидността, залата се пръскаше по шевовете.
В крак с времето, аз се бях сдобил с магнетофон „Грундиг“ – четири писти. По цяла нощ записвах рокове за следващите купони, на номенклатурни деца, чийто родители пътуваха в „чужбина“. Никога не съм записал парче на Щурците, въпреки, че една от „мадамите“ която водех с мен по сбирки, беше гадже на един от Щурците и в последствие се омъжи за него. Според мен, музиката им въобще не беше „рок“, а някакво тананикане с китари. Във външния им вид и ползването на „западни“ музикални инструменти се състоеше тяхната „съпротива“ срещу „системата“, много повече от ритъма и текста. Но ги имаше и това е факт. Ако имате търпението да изслушате „Разгъни Андрей акордеона“ ще разберете в какво се състои възхода на Щурците. Въпреки това, не може да се отрече техният успех като надежда или лъч в тъмнината на блудкавата и контролирана естрадна музика по времето на „Соца“. Да бъдат определени за „символ“ на съпротивата ще бъде претенциозно и не отговарящо на истината. Щурците бяха част от полъха. От всеобщата надежда за нещо друго, което ни беше забранено. Същата тази надежда образува огромни опашки пред кината където се прожектираше „Лимонаденият Джо“, само защото на афиша имаше един ухилен коубой. Че филма беше някаква чешка пародия, не беше от значение. Същата надежда и влечение към „западните ценности“ се изразяваше в масовото шиене на джинси от син док с жълти конци. Всички търсехме нещо „западно“ било то музика, облекло или пощенски картички.
Когато Ян Палах обаче се запали пред руските танкове, китарите занемяха.
Като няма риба и жабата е риба. Така и със Щурците.
Зареждане ...
Вашият коментар