НОМЕРИРАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА СПРЕ!

Берлинската стена се сгромоляса на 9-ти ноември 1989. Тя не падна от само себе си. Гражданите на бившата ГДР я събориха. Тяхната воля да живеят свободни в един демократичен свят се оказа по-силна от страха.

В продължение на 40 години, всички източногерманци се раждаха, живееха и умираха с номера. Те позволяваха на STASI да следи, подслушва и репресира инакомислещите. Още в първите дни на обединението на двете Германии, политическата полиция STASI, Службите за сигурност и служителите от VoPos заминаха в историята.

В Германия номерата, които позволяваха хората да бъдат следени – изчезнаха. Въведени през 1977 година в България, по източногермански модел, те се ползват и до днес.

Инж. Спас Ригов, който по това време е в Комитета за наука и технически прогрес, ръководен от проф. Иван Попов си спомня: „Бях в кабинета на Иван Попов, когато влезе ген. Кирил Стоичков – шефът на Паспортна служба, където се издаваха задграничните паспорти за цяла София. Той попита как може да се обхванат данните за всеки човек с един персонален номер. Попов му каза да питат в Щази, имали опит в номерирането на хора. Тогава не се смяташе, че това е посегателство върху човека. Изхождаше се от това, че трябва да има строга дисциплина и да се знае всичко за всеки“, спомня си Ригов.

Единният Граждански номер – ЕГН съдържа 10 цифри. Първите три са денят, месецът и годината на раждане. Следва полът – мъж четен, жена – нечетен. Последният номер е контролен.

Този номер ЕГН фигурира върху личната карта и върху паспорта, въпреки, че всеки документ си има собствен номер. Той се изисква при теглене или пращане на пари по банков път, въпреки наличието на банкова сметка. В пощата, при получаване на препоръчано писмо. За регистрация в хотел. В болница. За абонамент за Интернет, телефон и телевизия. В българската избирателна система, Единният граждански номер е надминал по важност Адресната регистрация. Хиляди са гласоподавателите, сменящи местоживеенето си, точно преди изборите. ЦИК не е в състояние да провери автентичността на подписите и проверява само ЕГН-тата. Как може да се обясни внасянето на хиляди подписи от традиционните партии, като никой не желае да дава доброволно личните си данни? Единственото обяснение е, че списъците с ЕГН-та на служителите в големите предприятия и кметствата са на разположение в регистрите на личния състав. А разпределението на парите от бюджета и европейските програми се решава от правителството, което е съставено от квоти, към които се крепят предприятията и местната власт. На место, никой от подчинените не смее да се съпротивлява, защото от подписа му/ЕГН зависи неговия хляб. По този начин едни и същи партии разполагат с компактни пакети избиратели, които все повече приличат на опашки за „Зелен хайвер“. В последните избори, от 6 милиона и 622 хиляди имащи право да гласуват само 2 милиона и 682 хиляди пуснаха бюлетини, от които 100 хиляди с особено мнение – не гласувам за никого. В парламента редовно се появяват депутати от рода на „Бат Сали“. Те са доказателство, че „заровете са пипани“ и насърчават избирателите да се посветят на рибарство и гъбарство в деня на изборите.

Теснопартийни интереси пречат на „лидерите“ да намерят изход от „Омагьосания кръг“, в който се въртят партийте. Камбаната за смяна на системата бие с всичко сила, но хваналите някакъв държавен кокъл се готвят за поредни избори.

От правна гледна точка, ползването на номер завещан от Комунистическата система, с цел да се следи и контролира отделната личност е в разрез с Хартата на основните права на европейските граждани. Тази забрана е прецизирана ясно в Глава II, член 8-ми на Хартата. Тя задължава всички институции на държавите членки, да защитават неприкосновеността на личните данни на гражданите си.

Роден в България, но имащ кръвна връзка с Франция, аз съм европейски гражданин с двойно гражданство, повече от половин век. И двете държави, чиито гражданин съм – зачитат двойното гражданство. Като такъв, считам за мой дълг да се боря по всички възможни правила за премахване на Единния Граждански номер, който пречи на българите да се чувстват свободни и равнопоставени на останалите европейски граждани.

Божидар Чеков