Кметът на парижкото предградие „Лай ле Роз“ призова французите на борба срещу диваците, които заплашват Републиката. Той не изчака Макрон да излезе на балкона на Елисейския дворец с поредното приспивателно слово. Заобиколен от избирателите си, кметът на „Лай ле роз“, с прости думи съживи достойнството и повдигна самочувствието на французите. Името му е – Венсен Жанбрен.
The tate men to righ place!“ казват англичаните. Франция не е монархия, а Република. Това означава, че както в живота, така и в политиката нищо не е окончателно, защото наследствените привилегии са премахнати с революции. Винаги може да настъпи обрат в текущите събития. Лични или обществени.
Самият Венсан Жанбрен е пример за възможностите, които републиканска Франция предлага на родените без наследство. В наситена с емоция реч, той посочи панелките, в които е роден и израсъл, в града, в който днес е кмет. Със собственият си пример кметът отхвърли аргумента за бедност, с който левицата обяснява грабежите.
Докато управляващи и опозиция си разменят упреци за кризата, от пламъците на парижкото предградие се изправи един мъжага, който отхвърли оправдания и упреци, с такава сила, че цяла Франция затаи дъх. Защо? Защото между политиците „хора от народа“ са рядко явление.
Обкръжението на Макрон обясни, че пожарите и грабежите са резултат на Видео игрите. Бившият президент Франсоа Оланд прехвърли вината върху технократите, които управляват с лаптопи и пишат доклади, далеч от народа. Троцкистите на Меланшон обясниха, че плячкосването се дължи на „мизерията“, в която живеят децата на емигрантите.
През тези драматични за Франция дни, медиите не видяха, че в парижкото предградие „Лай ле Роз“, 39 годишен кмет се е барикадирал в кметството. Три дни и три нощи издържа Венсан Жанбрен на опитите на метежниците да превземат републиканския символ. Пред съпротивата оказана от общинарите, метежниците тласкат кола заредена с взривни вещества в двора на къщата на кмета. Там спят съпругата му Мелани и двете му деца, на 5 и 7 години. Колата се удря в стълбите и пламва. Жената грабва децата си и хуква към съседите. Пада. Счупва си стъпалото, но продължава с децата под мишница. Нападателите откриват огън с фойерверки. Без успех. Гипсирана от болничното легло, тя изпрати послание на съпруга си: „Нещастието което ни сполетя трябва да бъде полезно за Франция. Не се отказвай, поеми борбата за нас и нашите деца!“ Младият кмет прочете посланието, което цяла Франция чу. „Марсилезата“ веднага придружи думите му. Химнът на Франция бе прекъсван няколко пъти с викове: „Мелани! Мелани!“- името на съпругата на кмета.
Между присъстващите имаше и няколко поколения емигранти. Солидарни с местното население, те бяха убедени в необходимостта от силна държава и ръкопляскаха заедно със своите съграждани всеки път когато Венсан Жанбрен предупреждаваше махленските диваци, че няма да успеят. „Франция сме ние – кметовете, учителите, полицаите, лекарите, търговците. Франция е съпругата ми! Франция сте вие! Въпреки похищенията ние не отстъпихме. Ние останахме „прави“ и няма да се огънем!“ – ехтяха думите му и стигаха много по-далеч от малкия площад пред общината.
Младият мъж беше убедителен, защото не идваше от някакво висше училище. Той защити родината си, по-добре от всички политици, които взеха думата през тези драматични за Франция дни и нощи.
Трудно ще бъде на Бриджит Макрон и на нейният съпруг да повдигнат духа на французите, така както успя Кметът на малкото парижко предградие „Лай ле Розе.
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар