От цветните бюлетини до машинното гласуване в България всички избори са манипулирани. Купуването на гласове и 600-800 мъртви души бяха приети от политици и политолози, като неизбежна дребна шарка на „демокрацията“. Променливата адресна регистрация, изключително активна в навечерието на изборния ден, не само че не бе забранена, но дори узаконена! Разликите на броя избиратели съществуващи между МВР, ГРАО, СИК и ЦИК не вълнуват никой. Раздаването на пари на калпак, на всеки решил да се покаже на роднини и приятели по телевизията, бе оправдано като прогресивна крачка към по-активно и масово участие на обществото в изборния процес. По този начин „богата“ София надмина „бедния“ Париж с 22 кандидата за кмет, далеч пред френските скромни 5 кандидатури! Как да има повече, когато във Франция всеки участва със собствени пари, дарения и пари от членски внос? Във Франция не само няма ЦИК, няма събиране на подписи въобще! Как е възможно? Трудно обяснимо е, поради разликите в съзнанието на френските и българските граждани. Французите са автори на европейските закони, които забраняват достъпа до личните данни. Повече от 10 години България е член на ЕС, но вниманието на обществото през цялото това време, бе тласнато умишлено към свободата на потреблението и на пътуването, вместо към неприкосновеността на личността. В резултат на многобройните разлики, българите не знаят, че франсетата за машини не искат да чуят. Че живеят, работят и гласуват без ЕГН-та. В сравнение с българите, те имат чувството, че са хора от друга планета. Или, че ние не сме от тяхната. Отказват също скъпата дебела хартия за бюлетините, закупена без търг от ЦИК. Френските избиратели, скромно се задоволяват от 100 години с евтината вестникарска хартия. Във Франция камери за шпиониране на избирателния процес – няма.
В 20 часа изборния ден приключва. Вратите на секциите, не се затварят, а обратно – отварят се за всички граждани, които желаят да присъстват на броенето и попълване на протоколите. Процесът е публичен. Входът – свободен. Броенето трае 15-20 минути. Без „Сиела“ и без Венецуела! Участието е доброволно и не се заплаща. Чували – няма и никой не припада.
В България, най-видимият източник на недоразумения и съответно анулиране на протоколи – преференциите, се превърна в гордост на защитниците на предимството на българската избирателна система в сравнение с всички останали. Същите тези „демократи“ с канцеларски опит изнамериха купища усложнения с употреба на химикалки, кръстчета и квадратчета, печати, сгъване, късане и носене на чували. Раздаването на 100-200 лева на председателите на избирателните секции предизвика допълнителна ревност и злоба, далеч от идеалите, които „демокрацията“ проповядва. И в края на краищата, никой не забелязва, че българската избирателна система е най-сложната, най-скъпата и най-манипулирана в Света!
Освен цитираните по-горе платени за провеждане на изборите институции, има и една, която може да се определи като „Перална машина“ на българската демокрация. Това е всемогъщото „Информационно обслужване“. В него влизат „мръсните чували“ и излизат изпрани с имената на победителите.
Откакто Мишо Константинов изобрети системата, в България изборни изненади няма. За сметка на това, има само тюхкане и вайкане!
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар