Най-големият български будител – Васил Левски е бил изтезаван. Той увисва на въжето полумъртъв. Същата съдба споделя последният председател на опозицията по време на Тоталитарната система – Никола Петков. Френски възпитаник, завършил право в Сорбоната, той се включва в съпротивата срещу монархията и участието на България на страна на Германия във Втората световна война. За тази негова дейност той е осъден и пратен в поправителния лагер „Гонда вода“. Там се сприятелява с български комунисти. Тази връзка ражда у него убеждението, че една коалиция между двете течения – земеделци и комунисти, може да извади България от бедственото след военно положение. В последствие, той допуска фатална грешка, като подава ръка на БКП за участие в „Отечествения фронт“. Видяно от Париж, тази коалиция би могла да сложи основите на едно динамично, демократично общество, по подобие на други европейски държави. Но Сталин не е завършил „Сорбоната“ и неговата стратегия за страните , в които „Червената армия“, е поставила на власт свързани с Москва комунисти, не приема никаква политическа система, която не зачита „единоначалието“. На Москва разбира се. Негов специален пратеник за случая Петков е Андрей Вишински – Зам. Министър на Външните работи на СССР. Няколко пъти той се среща с водача на българската опозиция и се опитва да го вразуми. Дори го заплашва. Земеделецът обаче отговаря, че 85% от българите са селяни и са най-голямата политическа сила на България. Бъдещето на страната е в техни ръце, не в ръцете на Москва. Георги Димитров и Васил Коларов са извикани в Кремъл. Сталин нарежда на двамата негови подизпълнители, да не се лигавят с каквато и да е „демокрация“ и да ликвидират час по-скоро опозицията, като започнат от нейния водач. Г.М.Димитров, председател на младите членове на БЗНС е в добри отношения с американския посланик в София и предлага на Никола Петков да му уреди бягство от страната. Петков отказва. Водачът на опозицията, подобно на Левски е вдъхновен от мисията на будител в името на свободата и демокрацията. Примери за саможертва в най-близкото му обкръжение – не липсват. Неговият баща – Димитър Петков е министър председател на България и за известно време – кмет на София. Изключително динамичен политик, под неговото управление са реализирани Орлов и Лъвов мост. Димитър Петков ускорява строежа на паметника Левски, чиято реализация се протака до безкрай. Застрелян е на булевард Цар Освободител, пред днешната турска легация. На лобното му място е издигнат скромен паметник. Същата участ споделя неговият син Петко Петков. Депутат, той показва в Народното събрание кървави ризи на изтезавани земеделци. Убит е на улица Московска през 1924г.
По нареждане на Георги Димитров и Васил Коларов, Никола Петков е арестуван в българския парламент на 5 юни 1947 година, заедно с други депутати. Организиран е съдебен процес, който фактически е драматична пародия. Никола Петков е обвинен в предателство и в държавна измяна. Чужди журналисти присъстват на процеса и предупреждават, че се готви „политическо убийство“. Лондонският TIMES и парижкият Le MONDE публикуват обширни статии. Нищо не помага. Осъден е на смърт на 16 август 1947г. В последното си писмо Никола Петков пише:
Член съм на БЗНС от 1923г. Моите принципи и тези на партията ми са – мир, закон и демокрация. Единствените принципи от които се ръководим са свободно право на глас, свобода на пресата и свободно организиран политически живот.
Заявявам, че не се страхувам, от съдбата която ме очаква. Моят брат и баща бяха убити на улицата в София и след това обявени за национални герои.
Единственото ми желание, което изявявам е присъдата ми да бъде – НЕВИНЕН!
Увисва на бесилото подобно на Апостола на свободата – полумъртъв, призори на 23 септември 1947г.
Може би не сте чували, нито чели за този български будител? Как да чуете, след като сте информирани в продължение на години от внучката на Васил Коларов – Проф.Румяна Коларова?
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар