Кои са „българските фашисти“?!

 

Който твърди, че армията и българите са „фашисти“, той е на път да определи Илинденското въстание за „фашистко“

Темата „Фашизъм“ няма място в отношенията между Северна Македония и България. Българската армия не е била „Фашистка“, а българска. Дори „Вермахт“ не е фашистка армия, а немска. Поради това никой повече не споменава този термин пред германците. Що се отнася до двата победоносни похода на българската армия в Егейска и Вардарска Македония, през Балканската война 1914 година и през Втората световна война, в първите редици са били синовете и внуците на Илинден. Сърбите, на които тази провинция е била подарена от Великите сили, са я наричали „Јужна Србија, која обухвата Вардарску и Зетску бановину“.

Българите връщат достойнството на нейните обитатели като я наричат Вардарска Македония. Познайте кои са доброволците, били се под знамето на „Четиринадесети македонски полк“? Те не са завоеватели, нито окупатори заграбили чужди земи, а мъже, завърнали се към корените си, мотивирани от вековната идея за „Свободата на Македония“. Не са посрещани с гнили домати, а с цветя, песни, хляб и сол, от хора, говорещи същия като тях език! Между посрещачите на българските войници има техни братя, сестри или братовчеди.

Малкото „македонци“ от сръбската армия са дезертирали и присъединили към българите. Който твърди, че армията и българите са „фашисти“, той е на път да определи Илинденското въстание за „фашистко“, защото дедите, децата и внуците на македонските българи са едно цяло!

Опитите от страна на Скопие да пренапишат историята едностранчиво, като не държат сметка за диктаторските режими, управляващи народите на Балканския полуостров по това време и до съвсем скоро, се описва ясно и разбираемо от френският историк Франсоа Фуре. „Тайната на обаянието към болшевизма и към фашизма – казва той – се крие в един общ враг – демокрацията!“

Днес демокрацията е налице в София. В Скопие ще стане реалност, само ако титовската пропаганда спре. Когато политичарите ползват контра аргументи и лъжи по отношение на „Спасението на евреите“ например, те се поставят в ролята на „краставичар, който на краставичари – краставици продава!“. Не са в Скопие познавачите на Холокоста, а в Тел Авив и Ерусалим.

За да не стават за резил, критиците на България от Северната част на Македония, трябва да прочетат книгите на най-добрите специалисти по случилото се, италианският журналист Габриеле Нисим и Мишел Бар-Зохар, български евреин – бивш депутат в Кнесет.

Божидар Чеков

 

 

 

 

Comments

comments

About Maya