ДВУБОЯТ НА ХХ ВЕК – МАКС ШЕЛИНГ СРЕЩУ ДЖО ЛУИС

Поколенията, родени след войната, рядко се чувстват засегнати от сключени договори и конференции, колкото и тържествено да се честват те. За сметка на това проявите на героизъм и самоотверженост на личности, извършени в най-трудни условия, не оставят никого безразличен.

Във Франция генерал Дитрих фон Холтиц отказва да се подчини на Хитлер, минирайки френската столица, и спасява Париж. В България младият летец Димитър Списаревски дава живота си в бой за защита на мирното население на София. Стотици артисти и писатели в Европа се противопоставят на фашистката доктрина.

Между тях са Марленe Дитрих, Томас Ман, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Чарли Чаплин и много други. Спортистите волю-неволю също са вкарани във водовъртежа на политиката.

Американският негър Джеси Оуенс печели 4 златни медала пред погледа на Хитлер на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. Приятелството, родено на ринга между боксьорите Макс Шмелинг и Джо Луис в навечерието на войната, е пример за подражание.

„Mein kampf” („Моята борба“) на Хитлер излиза през 1925 година. Тази книга се счита за библията на национал-социализма. В нея се обосновава върховенството на арийската раса над всички останали. Силни хора със сини очи са идеалния модел. Според автора на книгата – германците са представители на арийците.

В един момент Макс Шмелинг става олицетворение на победоносната арийска раса. Боксьор тежка категория, той е с ограничена техника, но с много тежък десен юмрук.

Става световен шампион през 1930 година, след като неговият противник американецът от латвийски произход Джак Шарки е дисквалифициран в шестия рунд.

Победата му не е убедителна и публиката дори се подиграва, като го нарича „шампион на удара под пояса”. В мача реванш Шарки го бие с нокаут и Шмелинг за няколко години потъва в забрава. По същото време в Америка един млад негър на име Джо Луис помита всеки противник, който се осмели да се качи на ринга срещу него.

Луис се придвижва с гъвкавостта на леопард. Ударите са му разнообразни и точни. Двадесет и седем победи и всички с нокаут. След като нокаутира в шестия рунд фаворита на мафията Примо Карнера, любителите на бокса го наричат „Черният бомбардировач”.

В това време без телевизия, около ринговете се струпват десетки хиляди зрители. Залагат се огромни суми. Бокс-бизнесът е в зенита си. Треньорът на Макс Шмелинг – Джо Джейкъбс, надушва голямата печалба от предизвикателството на „Европейският шампион” срещу „Черният бомбардировач”.

Договорът е подписан и мачът е предвиден за 19 юни 1936 година. В Германия почти никой не вярва в шансовете на Шмелинг. Немецът е с 10 години по-възрастен от противника си и кариерата му не е блестяща. В Берлин обществото е заразено от нацистката идеология.

Една загуба на нейния представител, и то от негър, може да се окаже фатална за самочувствието на нацията. Предпазливият Гьобелс нарежда на медиите да не споменават нищо за събитието. Въпреки това за журналистите срещата между Джо Луис и Макс Шмелинг за световната титла тежка категория е „Мач на годината”!

На 19 юни 50 хиляди зрители са обградили ринга на „Yankee Stadium” в Ню Йорк. Луис изглежда самонадеян, Шмелинг –предпазлив. Немецът освен, че се е подготвил много сериозно, е гледал мачовете на Луис, заснети с кинокамера. Въпреки лошото качество на лентите, Шмелинг забелязва, че след всеки ляв прав на Луис, ръката му пада и гардът се пропуква.

В четвъртия рунд, той се възползва от тази грешка, за да уцели с мощния си десен юмрук брадата на Луис. Негърът се озовава на пода пред онемялата от изненада публика и се изправя с мъка. Да края на мача Луис е неузнаваем. В 12-ия рунд реферът обявява Шмелинг за победител с нокаут.

За първи път европеец е истински световен шампион в „Кралицата на категориите” (тежка). Милиони германци, следили мача по радиото, заливат улиците на Берлин, Франкфурт и Мюнхен. За нацистите победата на Шмелинг е безценна. Тя доказва надмощието на белите хора. Шмелинг е знамето на арийската раса.

Идеологът на фашизма – Йозеф Гьобелс, е сред посрещачите на новия шампион. Неговото име не слиза от страниците на вестниците. Самият Адолф Хитлер го кани на вечеря. Славата на Шмелинг е кратка. Тя трае около две години. Реваншът с Луис се провежда на 22 юни 1938 година. „Yankee stadium” едва побира 80-те хиляди зрители. Седемдесет милиона американци са залепили уши на радиоапаратите си. Мачът трае 2 минути и 4 секунди. Достатъчно време за Луис, за да прати на пода три пъти своя противник. Реферът прекратява „наказанието” като обявява нокаута на Шмелинг малко преди края на първия рунд.

Едва слязъл от ринга, бившият шампион влиза в мача на живота. В него няма рефер, няма правила. Ударите под пояса не са забранени. Шмелинг става неудобен за фашистите. Неговата загуба компрометира тяхната идеология. Името му изчезва от страниците на вестниците.

Високопоставените приятели се крият. Антифашистите също му обръщат гръб, защото снимките на Шмелинг с Хитлер им присядат. В началото на ноември 1938 година Макс научава, че нацистите готвят погром срещу евреите. Той който, никога не е взимал партийна книжка, решава да действа.

По време на „Кристалната нощ” на 9 ноември, когато 30 хиляди евреи са арестувани и пратени в лагерите на смъртта, Шмелиг укрива в дома си две еврейски деца, които впоследствие успява да прати зад граница. Неговият треньор – Джо Джейкъбс, е американски евреин. Въпреки събитията, нищо не нарушава приятелството между двамата мъже.

През 1940 година Макс Шмелинг е мобилизиран. Като обикновен войник, той изпълнява дълга си към Родината във военно-въздушните сили на немската Luftwaffe. След края на войната работи в частния сектор. Благодарение на личните си и професионални качества Макс Шмелинг прави блестяща кариера, която се увенчава с директорско място в американския концерн „Кока Кола”.

Когато научава, че неговият бивш противник Джо Луис е болен и остава без средства, Шмелинг финансира лечението му. Подпомага и децата на бившия световен шампион.

Джо Луис умира без стотинка в джоба на 12 април 1981 година в Лас Вегас. Макс Шмелинг поема разходите за погребението. Благодарение на него, Луис почива завинаги в Националното гробище в Арлингтън, редом с най-известните американски политици и военнослужещи.

Малко са хората, които живеят сто години. Макс Шмелинг е един от тях. Неговото дълголетие е свидетелство за богат и уравновесен живот. Бившият шампион умира през 2005 година, обграден от няколко поколения почитатели.

Божидар Чеков

Comments

comments

About Maya